Голяма част от
плащанията при търговски сделки между бизнеса и държавните органи се извършват
много по-късно от посочения в платежните фактури срок. Това струва скъпо на
бизнеса и не рядко води до изпадане в несъстоятелност на малки и средни
предприятия (МСП), закриване на работни места и нереализиране на бизнес
възможности.
В стремежа си
да сложи край на забавянето на плащанията, Европейският съюз прие Директива
2011/7/ЕО относно борбата със забавяне на плащанията по търговски сделки.
Приетата директива задължава държавните органи да извършат плащанията за
получени стоки и услуги в срок от 30 календарни дни, а при извънредни
обстоятелства — в срок от 60 дни. Дружествата следва да извършат плащане по
получените от тях фактури в срок от 60 календарни дни, освен ако изрично е
договорено друго. Предприятията ще имат право да изискват лихва (с поне 8
процентни пункта от основния лихвен процент на Европейската централна банка)
при забавяне на плащане, както и да получат минимална фиксирана сума от 40 евро
като обезщетение за разходите по събиране на плащане. Те могат да изискват и
обезщетение за всякакви оставащи разходи по събирането на плащания в разумни
размери.
От друга страна, чрез ранните плащания предприятията могат да се възползват от т. нар. „динамична отстъпка“ (dynamic discount). Тя позволява
на търговците да променят динамично установения платежен срок, за да стимулират
по-бързото плащане на задълженията по фактури. Електронното фактуриране спомага
за навременното получаване на фактурите, което позволява на клиентите да
спестят пари като се възползват от отстъпките за ранно плащане, предложени от
търговеца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар